ширт, шѝртът, шѝрта, мн. шѝртове, шѝрта (сл. ч.), м. (нгр.). Диал. 1. Ключалка, резе, мандало. Като хлопна и заключи с ширта вратата, тя отиде при масата. Вазов. Мачков бутна ширта, с който беше запъната вратата за съседното помещение, отвори я. Г. Караславов. 2. Чекмедже.
|