|
шѝря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Разпростирам нашироко, надалече. А дъбът все си растял и ширел клони. Ст. Чилингиров. 2. Разтварям широко. Атът му клатеше глава нагоре-надолу и ширеше ноздри срещу топлия дъх на разбитите снопи. Дим. Талев. Едни от тях се потърсваха, други кривяха лица, като че ли ей сега ще се разплачат, трети ширеха очи в странно изумление и уплаха. Дим. Ангелов.
|