|
шит, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от шия. 2. Като прил. а) Който е направен с шев, с шиене. Лелите са обути в шити чехли, а Панайотка в плитки пантофки с малки токчета. Д. Немиров. Сам Юрий си купи също един чифт обуща — тъмножълти, шити. Д. Калфов. б) Диал. Който е с везба; везан. По лозята се белееха белите шити ръкави на момите, които копаеха първа копан. Цани Гинчев. Хоро се люшка. Койка излеком подрусва шити поли. П. Ю. Тодоров. Шити възглавници. □ Шито с бели конци (разг.) — неумело прикрито, плитко скроено.
|