|
шиш, шѝшът, шѝша, мн. шѝшове, шѝша (сл. ч.), м. (араб.). 1. Дълга желязна пръчка, заострена на единия край. Той взе един търнокоп и един дълъг железен шиш. Йовков. Зад тях вървеше стар турчин и носеше разпален мангал, в чийто жар светеха нажежени шишове. Ст. Дичев. Остър шиш. 2. Прът или пръчка, на които пекат набучено месо над жарава; ръжен. Дружината се събрала около огъня, на който се пекъл на шиш един овен. Каравелов. Тук червендалест мъж / избира клон за шиш на тлъстия кебап. К. Христов. Наклаждаше огън в двора и печеше на шиш птиците. Ем. Станев. 3. Разг. Дълга игла за ръчно плетене на чорапи, трико и под.; кука. Тя сядаше при леглото на приятелката си и с шишове в ръка плетеше и разправяше. Елин Пелин. Надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. Ивайло Петров. □ Пека (въртя) някого на шиш (разг.) — показвам се жесток към някого. Три години раздорниците пекоха председателя на шиш и го наклеветиха пред по-горните места. А. Каралийчев. Пека се на шиш (разг.) — имам големи неприятности, мъчнотии, главоболия.
|