|
шишè, мн. -та, ср. (тур.). 1. Стъклен съд за течност с дълго и тясно гърло; стъкленица, стъкло. Той се върна, като носеше едно старовремско шише с дълга шия, долу топчесто. Йовков. От време на време си сипват по чашка ракия от голямото черно шише. Елин Пелин. Шише за вода. Лимонадено шише. Бирено шише. 2. Количеството течност, което се съдържа в такъв съд. Поиска ракия И той поръчва шише след шише. Елин Пелин. Повика прислужника и му поръча да донесе шише ром. А. Гуляшки. 3. Дълъг прозрачен стъклен цилиндър с кълбовидна основа, който пази пламъка на газена лампа. Запаля лампата, туря изчистеното и приготвено от по-рано шише, нагласява пламъка. Йовков. Не беше голяма тая чудна лампа — с кръгло стъклено резервоарче за газ и шише, издуто като цяла любеничка. Дим. Талев.
|