Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шибалка
шибам
шибане
шибвам
шибвам се
шибване
шибна
шибна се
шибой
шивалня
шивач
шивачен
шивачество
шивачка
шивачница
шивашки
шиен
шиене
шизофреник
шизофреничка
шизофрения
шийка
шик
шикалка
шикалкавене
шикалкавя
шикалков
шикалчен
шикана
шиканирам
шикания
шикозен
шикозно
шиле
шилегар
шилене
шилест
шилешки
шилинг
шило
шилте
шиля
шимпанзе
шина
шинда
шиндар
шиндарски
шиндра
шинел
шинела
шиник
шинирам
шиниране
шиносам
шиносвам
шиносване
шип
шипар
шипене
шипест
шипка
шипков
шипя
шипящ
шир
шира
ширвам се
ширване
ширен
ширина
ширине
ширит
ширна се
широк
широко
широкоглав
широкогръд
широкогърдест
широкоекранен
ширококлонест
широколик
широколист
широколистен
широкообхватен
широкоплещ
широкоплещест
широкопол
широкопръст
широм
широта
широчина
широчък
ширт
ширя
ширя се
шиста
шит
шифровам
шифрован
шифроване
шифър
шиш
шишане
шишарка
шише
шишкав
шишкавея
шишкавина
шишкебап
шишко
шишче
шия
шияв

шѝшче, мн. -та, ср. 1. Дървена или телена пръчица, на която се нанизват и пекат дреболии (във 2 знач.), късчета месо или риба. Сами ще си ядат рибата. Ще я пекат на дървена шишчета. П. Ю. Тодоров. 2. Опечени на такава пръчица дреболии или късчета месо, които се поднасят в гостилница, ресторант и под. Тия свински пържоли, тия кебапчета, шишчета — всичко това било отрова. Елин Пелин. Поръчах си три шишчета.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.