Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шибалка
шибам
шибане
шибвам
шибвам се
шибване
шибна
шибна се
шибой
шивалня
шивач
шивачен
шивачество
шивачка
шивачница
шивашки
шиен
шиене
шизофреник
шизофреничка
шизофрения
шийка
шик
шикалка
шикалкавене
шикалкавя
шикалков
шикалчен
шикана
шиканирам
шикания
шикозен
шикозно
шиле
шилегар
шилене
шилест
шилешки
шилинг
шило
шилте
шиля
шимпанзе
шина
шинда
шиндар
шиндарски
шиндра
шинел
шинела
шиник
шинирам
шиниране
шиносам
шиносвам
шиносване
шип
шипар
шипене
шипест
шипка
шипков
шипя
шипящ
шир
шира
ширвам се
ширване
ширен
ширина
ширине
ширит
ширна се
широк
широко
широкоглав
широкогръд
широкогърдест
широкоекранен
ширококлонест
широколик
широколист
широколистен
широкообхватен
широкоплещ
широкоплещест
широкопол
широкопръст
широм
широта
широчина
широчък
ширт
ширя
ширя се
шиста
шит
шифровам
шифрован
шифроване
шифър
шиш
шишане
шишарка
шише
шишкав
шишкавея
шишкавина
шишкебап
шишко
шишче
шия
шияв

шѝя1 ж. 1. Част от тялото на човек или животно, която съединява главата с трупа; врат. Хубавият кон изви шията си като лебед. Йовков. Висока бяла колосана яка обхващаше гъвкавата му шия. А. Каралийчев. Петър повдигна косата от тила ѝ и я целуна по шията. Ивайло Петров. Бяла шия. Дълга шия. || Стесн. Предната част на врата. Виреше главата си нагоре и така изпъваше шията си, че гръклянът му щръкваше напред. О. Василев. 2. Тясна дълга част на шише, стомна и др. подобен съд. По-нататък стърчеше турски ибрик с пречупена шия. З. Стоянов. Брашнаров взе друго стъкло — кръгло, издуто, с дълга, тънка шия. Дим. Талев. □ До шия (разг.) — до крайния предел, извънредно много. Затънал съм в дългове до шия. Ст. Дичев. Около мене са хора въоръжени до шията. Вазов. Сиромашия до шия. Погов. Не по врат, ами по шия (разг.) — за еднакви неща, които някой неправилно разграничава; все едно. Превивам шия (разг.) — покорявам се, търпя гнет, тегло. Превивам шията някому (разг.) — заставям някого да се подчини, сломявам му гордостта, упоритостта и пр. Стъпвам (сядам) някому на (върху) шията (разг.) — подчинявам някого на волята си. Оттам дойде тоя агроном, дето стъпи върху шията на твоя зет. А. Гуляшки. Увисвам на шията на някого (разг.) — натрапвам се някому да се грижи за мене. Не се бой! Няма да увисна на шията ти. Дим. Димов. Хвърлям се на шията на някого (разг.) — прегръщам. Катя се хвърли на шията на Ванко и прошепна през сълзи: — Много, много те обичам, Ванко. М. Грубешлиева. Широко ми е около шията (разг.) — нямам грижи, безпокойства, живея безгрижно.

шѝя2 ж. Диал. Мазол, слин. Ръце са с шия от труд благородни. Вазов. Копахме, додето ръцете ни хванат шия. А. Каралийчев.

шѝя, шѝеш, мин. св. шѝх, прич. мин. страд. шит, несв., прех. 1. Прикрепвам, съединявам нещо с вдянат в игла конец; зашивам. Един стражар шиеше копче на синята си куртка. Ем. Станев. Шия на ръка. 2. Изработвам, правя нещо чрез вдянат в игла конец; ушивам. Шиеше дрехите им от нов плат или прекроени от стари дрехи. Вазов. Нека ме храни хубавичко, нека ми шие ризи. Ал. Константинов. Знаеше да щави овчи кожи и да шие кожуси. Кр. Григоров. 3. Разг. Правя е нишка и игла фигури върху тъкан, върху плат; нашивам, бродирам, веза. Тя бе свела поглед надолу и унесено шиеше на гергефа. Д. Немиров. Бе седнала на дивана и шиеше своя гоблен. М. Грубешлиева. Момичетата си играят в малката градина / и вече шият и със злато, и с коприна. М. Петканова. шия се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.