Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов

шкàрто, мн. няма, ср. (итал.). Негодна стока; брак. Той решаваше започването на покупките, цената на суровия тютюн, размера на шкартото. Дим. Димов. Не допускам шкарто. Борба за намаляване шкартото в производството.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.