Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов

шкаф, шкàфът, шкàфа, мн. шкàфове, шкàфа, (сл. ч.), м. (нем.). Вид висока мебел с врати, а вътре с полички за слагане и пазене на книги, дрехи, домашни потреби и др. Поличките на шкафа са изпълнени с книги. Влайков. До едната стена имаше, шкаф със стъкларии. Г. Райчев. В дълбок, груб, дъсчен шкаф слагаха хляба и други продукти. Г. Караславов. Изтича веднага до шкафа, извади оттам една съвсем чиста бяла кърпа. Св. Минков. Библиотечен шкаф.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.