ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов
|
шкембè, мн. -та, ср. (перс.). Разг. 1. Търбух на преживно животно. Научих се да чистя шкембета, без да повръщам, да пълня шердени и да варя чорба. А. Гуляшки. Телешко шкембе. 2. Подигр. Корем, тумбак, тулум. Говореше адвокат с голямо шкембе, гола глава и износени дрехи. Елин Пелин. Мразеше той всеки труд и мъка И затуй бе едър, пълен бе — бог дарил го беше със шкембе. Ас. Разцветников. Пуснал шкембе. □ Шкембе чорба — чорба от варен и ситно накълцан агнешки, телешки, говежди или свински търбух. Без да го гледа, продума: — Вземи, яж една шкембе чорба. М. Грубешлиева.
|