Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов

шкòла ж. (гр.). 1. Специално училище. Музикална школа. Балетна школа. Театрална школа. Школа за запасни офицери. 2. Само ед. Прен. Подготовка, придобита чрез опит в нещо; школовка. Боева школа. Школата на живота. || Работа, дейност, която дава опитност, подготовка в някакво отношение. Той беше започнал с поднасяне на ракия в кръчмата на баща си, мина през школата на дребни търговийки и най-после се залови с тютюн. Дим. Димов. 3. Прен. Направление в областта на науката, изкуството и под. със свои отличителни черти, методи и др. Художниците, чиито имена отбелязахме в краткия си етюд, са чеда на разни епохи и принадлежат на разни школи. П. П. Славейков. Създавам цяла школа. Романтична школа. 4. Муз. Учебник с нотни упражнения по метода на някой музикант. Школа за цигулка. Школа за пиано. □ От старата школа (разг.) — остарял, старомоден. Актьор от старата школа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.