ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов
|
шкòлник, мн. -ци, м. Книж. 1. Остар. Ученик. 2. Лице, което следва някаква школа (в 1 знач.). Той се върна в село, колкото да се ожени, и скоро го напусна в тесничка униформа на школник от полицейското училище. П. Вежинов. 3. Младеж, който отбива военната си служба в школа за запасни офицери. Ние виждаме и сега войници. Тия млади, разумни момчета, които като школници плахо търсят очите на своите началници. Йовков.
|