Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шкартирам
шкартиране
шкарто
шкаф
шкафче
шкембе
шкембеджийница
шкембеджийски
шкембеджия
шкембелия
шкембест
школа
школник
школничка
школнишки
школо
школовка
школски
школувам
школувам се
школуване
школьо
шконтирам
шконто
шконтов

школу̀вам, -аш, несв., прех. 1. Получавам школовка, умение; уча се. Той е школувал най-вече у Иво Доля и немеца Теодор Щорм и от тях е научил да бъде спретнат в израза. П. П. Славейков. Школувам при добър майстор. 2. Предавам някому школовка, умение, опитност; уча. Как са малките кумички? / — Здрави, живи ми са всички! — / с радост кума Лиса рече. / — И школувам си ги вече. Чичо Стоян. школувам се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.