Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шмайзер
шмекер
шмекерия
шмекерка
шмекерлък
шмекерски
шмекерувам
шмекеруване
шмиргел
шмиргелен
шмиргелов
шмугам
шмугам се
шмугане
шмугвам
шмугвам се
шмугване
шмугна
шмугна се
шмулене
шмуля

шмѝргел м. (нем.). 1. Вид твърд минерал, стрит на прах и пресуван във форми. 2. Точило от такъв пресуван материал за оглаждане на метали и стъкла. От заран до късна вечер бумтяха моторите, свистеше шмиргелът. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.