Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шмайзер
шмекер
шмекерия
шмекерка
шмекерлък
шмекерски
шмекерувам
шмекеруване
шмиргел
шмиргелен
шмиргелов
шмугам
шмугам се
шмугане
шмугвам
шмугвам се
шмугване
шмугна
шмугна се
шмулене
шмуля

шму̀гвам се, -аш се, несв.; шму̀гна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Шмугам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Еньо искаше да ѝ пресече пътя. Цвета се изплаши и се шмугна в първата врата, която ѝ се изпречи. Елин Пелин. Тя се прибра, шмугна се под завивките и дълго гледа в гъстата мрачина на стаята. Г. Караславов. Велко се шмугна в храсталаците с пушката под мишница, като ловец. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.