шу̀квам, -аш, несв.; шу̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Издавам глас; продумвам, обаждам се. Никой не смееше да шукне. И. Волен. Момчетата слушаха през цялото време с притаен дъх, без да шукнат, без нито веднъж да се обадят. П. Вежинов.