Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига

шулè, мн. -та, ср. (нем.). Диал. Неголям, обикн. глинен съд за вино или ракия; шулец. Високите шулета с вино блеснаха като кървави гърла. Н. Райнов. Виното се пенеше в сребърни шулета. Ст. Загорчинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.