ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига
|
шум, шумъ̀т, шумà, мн. шу̀мове, шу̀ма (сл. ч.), м. 1. Нестроен звук или звуци, издавани при някаква работа, движение или говор на множество хора. Понякога човек понася шума на тенекеджийница, а се нервира от бръмчение на муха. Стаматов. Веднага той заопъва юздите на конете и аз помислих, че иска да спре, защото от шума на колата не може да говори. Йовков. В полски равни широти / весел глъч и шум ехти. Яворов. Майката авторитетно и спокойно подканяше момчетата да не вдигат шум. Дим. Димов. 2. Физ. Звук с неправилна честота на трептенията. 3. Прен. Оживен спор, препирня, обсъждане, предизвикани от повишен интерес към нещо или към някого. Не малко шум ставаше и около името на двамата юнаци. Вазов. Тия две приключения бяха произвели голям шум на времето си. Вазов. 4. Прен. Неодобр. Много и празно говорене. Днес фразата и шумът напълно заменят делото и кръвта. Вазов. □ Вдигам шум около нещо (разг.) — разгласявам, съобщавам шумно за нещо. Бяхме предупредени да не вдигаме никакъв шум около пристигането му. Вдигам шум около себе си — говоря много за себе си; самоизтъквам се. Той вдигаше шум около себе си. Вазов.
|