ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига
|
шу̀ма ж. Събир. 1. Листа на широколистни дървета. Отронва се шумата от буките лист след лист. Кр. Велков. Той усещаше мириса на гнила шума и на влажна земя. Ем. Станев. Пътят, застлан с есенна шума, се провираше под клонести букаци. Дим. Ангелов. 2. Диал. Гора, шумак. Щом направят няколко крачки, беят пуща въжето, гръмва върху четника и хлътва в шумата. Яворов. Отиде някой в шумата — запалят му къщата, разселят му семейството чак по новите земи. П. Вежинов. 3. Клони с листата, които изсушени служат за храна на добитък зимно време. Дядо съжаляваше, че няма кой вече да сече шума за дребния добитък. Кр. Григоров. □ Хващам шумата (разг.) — забягвам в гората.
|