|
шумàр, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Секач и събирач на шума за добитък. Шумарите се оживиха, разприказваха се, а понякога се и шегуваха. И. Волен. 2. Остар. Хайдутин. Отказа да ми даде да ям, не от ненавист към нашето занятие, но защото съм бил голтак и шумар, без пукната пара. З. Стоянов.
|