ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
| шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига
|
шу̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който издава силен шум, който силно шуми. Под игривите звуци на кларнетата и на хармониката и под шумните удари на тъпана шествието обикаля палубата. Св. Минков. Шумната навалица го притисна и го изтласка към вагоните. Г. Караславов. 2. Който е изпълнен или съпроводен с шум, глъчка, врява. А из улицата шумна / ето, малката цветарка бърза от локал в локал. Смирненски. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев. Шумно одобрение. 3. Прен. За който много се говори; нашумял. Започна се шумен и дълъг процес. Йовков. И в столицата там, по вси страни, / за него слава шумна прелетя. Ем. п. Димитров.
|