Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига

шумкàр, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Презр. Партизанин (в 1 знач.). Момчето се поспря, погледна Митко право в очите, сетне попита: — Ама и ти ли си шумкар? — Партизанин — поправи го Митко. М. Марчевски. Ами такова, господин кмете, ако напреднат шумкари да речем… Бива ли пак даалармираме? Ив. Хаджимарчев. Ало! Ало! Тук е участъкът! Шумкарите ни нападнаха! Викай Пловдив за помощ! — истерично крещеше полицай. К. Ламбрев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.