шумкàр, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Презр. Партизанин (в 1 знач.). Момчето се поспря, погледна Митко право в очите, сетне попита: — Ама и ти ли си шумкар? — Партизанин — поправи го Митко. М. Марчевски. Ами такова, господин кмете, ако напреднат шумкари да речем… Бива ли пак да „алармираме“? Ив. Хаджимарчев. Ало! Ало! Тук е участъкът! Шумкарите ни нападнаха! Викай Пловдив за помощ! — истерично крещеше полицай. К. Ламбрев.
|