шумлѝв, -а, -о, прил. Който много шуми; шумен. Когато се пукна зората, ние тръгнахме по шумливата река. З. Стоянов. Спокойно почивахме под гъстите букови сенки край един шумлив поток. Елин Пелин. Шумливи деца.