|
шумоля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. шумоля̀л, -а, -о, мн. шумолèли, несв., непрех. Издавам лек шум, шумя тихо. Шумоли гората чудно / и врабците мали / с гласеца си будят двете / либета заспали. Вазов. В сухата царевица нещо невидимо шумоли, сякаш хайдушки стъпки дебнат. К. Константинов. Акациите по улицата ронеха тъжно дребните си пожълтели листа, а реката шумолеше приспивно и глухо. Дим. Димов.
|