|
шумотèвица ж. Диал. 1. Силен, нестихващ шум. Из разкаляната улица глъчка, шум, върволяк. — Стоене! — вика премаляла девойката. Но гласът ѝ заглъхва в шумотевицата. Вазов. Тя (къщата) не беше далеч от центъра на града и все пак шумотевицата от трамваи, коли и хорска глъчка не достигаше до нея. Г. Караславов. 2. Прен. Пренебр. Широко разтръбяване на нещо; дандания. Те нашироко тръбят за своите военни приготовления. Какъв е смисълът на тая шумотевица?
|