|
шумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. деят. шумтя̀л, -а, -о, мн. шумтèли, несв., непрех. Издавам тих, но постоянен шум; шумоля. Ветрец по гората / тихичко шумти. П. Р. Славейков. Реката монотонно и жаловито шумтеше в дола и се губеше с глух тътен в завоя между високо надвесени скали. Вазов.
|