шу̀рвам, -аш, несв.; шу̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Почвам да шуртя; бликвам. С четири електрически помпи изкараха вода нагоре и тя шурна в лозята. А. Каралийчев. Друга стрела с рязко бръмчене се забоде в ръката на един войник. Той изкрещя от болка, кръв шурна из ръкава. Ст. Загорчинов.
|