|
шуртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. шуртя̀л, -а, -о, мн. шуртèли, несв., непрех. Тека, изтичам с непрекъснат еднообразен шум. По всички улички тук шуртяха вадички кристална планинска вода. Д. Калфов. Някъде на двора шуртеше чешма и приятно го унасяше. М. Грубешлиева. Зачу се пак как шурти млякото във ведрата. Йовков. Навън дъждът барабанеше, от водосточните тръби шуртеше вода. Кр. Григоров. || Тека, изтичам изобилно. Кръв шуртеше от главата и обливаше цялото му лице. Величков. Трендафил се превиваше под тежестта на немската картечница. От тялото му шуртеше пот. К. Ламбрев.
|