|
шут, -а, -о, прил. 1. За рогато животно — който е със счупен, изкъртен рог или без рога. Той беше с къси, обърнати назад рога, които наспроти неговата големина бяха малки, затуй изглеждаше като да е шут. Йовков. Хем шуто, хем боде. Послов. 2. Разг. Който е с отчупена дръжка или връхна част. Нему се дължи накърняването и на другата старина — кулата, чрез махването на зъбците, които са увенчавали върха ѝ. Кулата стои шута, лишена от своя традиционен венец на стар замък. Вазов. Шута стомна. □ Шуто ми е (диал.) — нещо ми липсва, празно ми е.
шут1, шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове, шу̀та (сл. ч.), м. (рус.). Лице, което със смешки и шеги е развличало в миналото господарите си благородници; смешник, лала. || Неодобр. Лице, което досажда с неуместни шеги, смешки и под. При такива големи компании все ще се намерят по двама-трима шутове, които като че ли се смятат задължени да занимават през цялото време всички с досадните си духовитости. Д. Калфов.
шут2, шу̀тът, шу̀та, мн. шу̀тове, шу̀та (сл. ч.), м. (англ.). Спорт. Стреляне на топка. Със силен шут нападателят прати топката в мрежата.
|