|
шу̀шна, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Разг. Говоря тихо, шепна. Да бягаме! — шушне Камен / — зад гори, далеко. Вазов. Жените шушнеха и мърмореха, макар да бяха в църква. Дим. Талев. 2. Издавам тих монотонен шум; шумоля. С часове лежеше в някоя бразда, слушаше как шушнеше вятърът в бурените, в умълчаните гори. И. Волен. Ръмеше дребен дъжд, листата шушнеха. А. Каралийчев. Шушне дъжд по сламения покрив, / сън навява тихият капчук. Сл. Красински. шушна се страд. Разни клюки се шушнат за него.
|