Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шуба
шубрак
шубрака
шубрачка
шуга
шугав
шудрав
шуквам
шукване
шукна
шуле
шулец
шум
шума
шумак
шумар
шумарка
шумат
шумвам
шумване
шумен
шумене
шумери
шумерски
шумест
шумка
шумкар
шумкарка
шумкарски
шумлив
шумливо
шумна
шумнат
шумно
шумов
шумол
шумолак
шумолене
шумоля
шумотевица
шумотевичен
шумтеж
шумтене
шумтя
шумци
шумя
шунка
шупвам
шупване
шупла
шуплест
шуплив
шупливост
шупна
шурвам
шурване
шурей
шуренайка
шуркам
шуркане
шурна
шуртене
шуртя
шут
шутирам
шутиране
шутник
шутовски
шушка
шушна
шушнене
шушон
шушу
шушукам
шушукане
шушулка
шушумига

шу̀шна, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Разг. Говоря тихо, шепна. Да бягаме! — шушне Камен / — зад гори, далеко. Вазов. Жените шушнеха и мърмореха, макар да бяха в църква. Дим. Талев. 2. Издавам тих монотонен шум; шумоля. С часове лежеше в някоя бразда, слушаше как шушнеше вятърът в бурените, в умълчаните гори. И. Волен. Ръмеше дребен дъжд, листата шушнеха. А. Каралийчев. Шушне дъжд по сламения покрив, / сън навява тихият капчук. Сл. Красински. шушна се страд. Разни клюки се шушнат за него.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.