|
шушу̀кам, -аш, несв., непрех. Говоря, шепна нещо тайно, доверително. Близките и далечни роднини на двата рода започват да шушукат и да пренасят от ухо в ухо какво казал тоя и какво отговорил оня. Св. Минков. Госпожа Даринка ударила плесник на слугинята: видяла я на избената стълба да шушука с портиера. М. Грубешлиева. шушукам се страд. Той много добре знаеше какво се шушука и готви от някое време насам. Йовков.
|