Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен

щаб, щàбът, щàба, мн. щàбове, щàба (сл. ч.), м. (нем.). 1. Управление на войскова част. Вратата се отвори и се показа войник, ординарец от щаба на полка, познат на всички ни. Йовков. 2. Сграда, в която се помещава такова управление. Командирът излезе от щаба. 3. Разш. Разг. Върховен ръководен орган на партия, организация. □ Генерален щаб (воен.) — централен орган на върховното управление на войската, който разработва въпросите, свързани с отбраната на страната.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.