щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| ща
щаб
щабен
щава
щавене
щавя
щадене
щадя
щайга
щам
щампа
щамповам
щамповане
щамповъчен
щампосам
щампосвам
щампосване
щанга
щангист
щанд
щандарт
щандист
щандистка
щапам
щапане
щапукам
щастие
щастлив
щастливец
щастливка
щастливо
щат
щателен
щателно
щателност
щатен
щатски
щафета
щафетен
|
щастлѝв, -а, -о, прил. 1. Който има или изпитва щастие. Бедният мой приятел, той изглеждаше в писмата си доволен, жизнерадостен, напълно щастлив! Вазов. О, колко красива е земята и колко са щастливи хората! Смирненски. Бистра не е щастлива. Посърнала, отчаяна, дори на детето не се радва. М. Грубешлиева. 2. Благоприятен, добър, благополучен, сполучлив. Щастлив случай ми помогна, та през студентството се сдобих с богата библиотека. Влайков. || Рядък, рядко хубав. Изведнъж една щастлива мисъл озари стрина Радовица. Влайков. Щастливо изключение. 3. Който е изпълнен с щастие, радост. Той се чувствуваше потънал в едно море от народна любов Такива щастливи минути рядко господари имат в живота си. Вазов. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него. Елин Пелин. Щастлив миг. Щастливо пътуване. 4. Който изразява щастие. Каква щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице! Елин Пелин. Щастлив вид. Щастливо лице.
|