Речник

щѝпя, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. 1. Хващам нещо между върховете на пръстите си или с щипци и го стискам. Доктор Чириков щипеше румената бузка на момиченцето си. Вазов. Децата непрекъснато се въртяха около нея, щипеха я по голите крака, викаха ѝ Шишко. П. Вежинов. 2. Диал. Скубя пера на заклана птица. Ахчията с помагачите си щипеше дроплите и другите птици. Цани Гинчев. 3. Диал. Късам, откъсвам дребна трева. Конят на Момчил изпръхтя и като се наведе, започна жадно да щипе сочната тревица между плочите. Ст. Загорчинов. 4. За насекомо — причинявам болка, като ухапвам. Още не довършил думите си, той се плесна по врата. Нещо го щипеше. Беше една мравчица. Ем. Коралов. 5. Прен. За студ, вятър и др. — причинявам болка като от убождане. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острият мраз, който безмилостно щипе и пари. Влайков. Митруш приближи, вятърът щипеше тялото му. Д. Добревски. 6. За питие — имам резлив вкус. Виното щипе на гърлото. щипя се възвр. и страд.