Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щиглец
щик
щипало
щипане
щипвам
щипване
щипка
щиплив
щипливост
щипна
щипок
щипци
щипя
щир
щирица
щит
щитовиден
щитоносен
щифал
щифт

щифт, щѝфтът, щѝфта, мн. щѝфтове, щѝфта (сл. ч.), м. (нем.). Спец. Малък винт или метална пръчица без главичка. Трябва да сменим щифтовете на котлона.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.