Речник

що¹ неизм., въпросит. местоим. 1. В пряк въпрос — при запитване за предмети, неща, явления; какво. Много аз, мале, много мечтаех / щастие, слава да видим двама; / сила усещах — що не желаех? Ботев. А що е нощ и що е ден / за нас, изгнани из света? Дебелянов. Що дириш между нас? Ц. Церковски. 2. Във възклицателни изречения — за израз на учудване, възхищение, недоволство; какъв, колко много. Обичах го много. Да видиш, що момък / юначен! Какъв бе косач и работник! Ем. п. Димитров. Младо — с огън на сърцето — / лудо ходи по света: / що ли пакост под небето / то не прави с любовта. Яворов. Землянка моя, умницата кротка, / цял месец с мен що мъка изтърпя! Н. Марангозов. 3. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос за запитване относно предмети, неща, явления; какво. Четете да знайте що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни. Вазов. Плакаха дори хора, които не знаеха що е сълзи през живота си. Йовков. Не знаеше ни какво да прави, ни що да продума. Ст. Загорчинов. 4. Като частица. Отговор при повикване или при неясно чути думи; как, какво, моля? Ума си диря, старче. — Що? Нещо по неволя? Елин Пелин. Сега пък Ния започна да пита: — Ти що? Чул ли си нещо? Дим. Талев. Ей, слушай, хей! — Що? 5. Като междум. а) За изразяване на учудване, изненада; какво? Йончо, ти изуми ли се, що? — учудено възкликна Михаил и дори разпери ръце. Ст. Загорчинов. Уплаши ли се? Че що? Ние не ядем хора. Ц. Церковски. б) За израз на яд, недоволство, укор, негодувание. Дядо хаджия се обърна и го изгледа едно криво. — Що? И ти ли забъбра тука като тоя пияница? Влайков. Цар Йоан Александър е сега в Сливен. — Що? Ти с него ли искаш да ме плашиш, византиецо? — издигна гласа си Момчил. Ст. Загорчинов. □ Няма що (разг.) — не може иначе, няма как, трябва да се отстъпи. Двама тук не можете се побра. Няма що! Оставаш ти. М. Грубешлиева. Що за — във въпросителни изречения: за означаване на слабо учудване от нещо неясно или странно. Носеше на гърдите си медал, но що за човек беше всъщност, никой не знаеше. Йовков. Що по що (диал.) — на всяка цена, непременно. Топал Хасан, силен като бик, отчаяно се съпротивляваше на двамата си противници, които трябваше що по що да победят. Вазов.

що² неизм., относит. местоим. Като съюз. 1. Въвежда подчинено определително изречение — при поясняване на дума в главното изречение, която означава лице или предмет; който, какъвто. Бае Гето извади малко от сеното, що бе настлано на талигата, и го сложи отпреде им. Мих. Георгиев. Горко вам, безумни, овци заблудени, / със гръцка отрова що сте напоени. Вазов. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек. Деца, жена имаш ли? — Нямам, нямам. Това съм, що ме гледаш. Елин Пелин. 2. Въвежда подчинено допълнително изречение; каквото, което. Стопанин гологлав безпомощен тича, / спасява що може, а другото дава / на хищните пламъци жертва неволна. Ем. п. Димитров. Сложи стрина Гочовица пържени яйца, грудка сирене и кисело мляко. — Ха заповядайте що дал господ — подкани тя. Кр. Григоров. Всичко, що лети, не се яде. Погов. □ Било що било (разг.) — миналото си е минало, станалото си е станало, да не говорим за него. Било що било, то се забрави вече. Йовков. Де що (диал.) — къде каквото, каквито; всичко, което; всички, които. Искам де що има, все мое да бъде. П. Р. Славейков. Беше голяма и шумна сватба, изкла сума кокошки и калеса де що роднини, съседи и приятели имаше. Г. Караславов. За тоя, що духа (разг.) — на вятъра, напразно. Пак ще те влачи за тоя, що духа. Не се води по неговия ум да си късаш цървулите. Елин Пелин. Правя що правя (диал.) — независимо от всичко, непременно.

що³ нареч. Разг. 1. При въпрос — защо. Що ме си, майко, продала / на чуждо село аргатин? Ботев. Но що паднахте тук, деца бурливи? Вазов. Що не напои овцете, що им не турна шумица? Ще изпукат — викна тя след него. Елин Пелин. 2. Във възклицателно изречение — за израз на възхищение, учудване, укор; колко много, как много. Що ядене и пиене ще падне, само стока да има. Г. Караславов. Отде се взе таз гад, що пилета ми изяде. Йовков. Що ми е мило и драго, / че се е пролет пукнала! Нар. прик. 3. Като съюз. а) Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос; защо. Кажи, кажи що не пише татко? б) Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за причина; дето, понеже, че. Не жали, недей се вайка, / що чедо ти не живей. П. Р. Славейков. Станал пишман що се родил. Погов. 4. Диал. В съчет. с повторен глагол означава, че действието се извършва ограничено, обикн. по-кратко време или в по-слаба степен; колкото. Но стоя Чавдар, що стоя — / стоял ми й от ден до пладне! Ботев. Пийна що пийна там с приятели, а привечер дочака на пътя Тото, като се връщаше от училището, и заедно пристигнаха в къщи. Елин Пелин. Вървели що вървели, дошли до една голяма гора. Нар. прик. □ Едва-що — веднага щом, току-що. Що се отнася до — относно.