Речник

щом съюз. I. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. 1. За време — при посочване на действие, след което веднага се извършва действието на главното изречение; веднага след като. Щом приятелите ми се научиха за моето пристигане, един по един дойдоха да ме видят в частната къща, в която бях слязъл. П. Р. Славейков. Щом ме виждаше, тя преставаше да пее, подвикваше нещо на стадото и се скриваше. Елин Пелин. Уверен съм, че щом излязох из стаята, бай Ганьо е отворил похлупците. Ал. Константинов. Щом го тръшнаха на кревата, Еньо захърка. Елин Пелин. || Всеки път, след като. Щом цъфнеха на пролет те, при тях / от юг им птички идваха на гости. П. П. Славейков. Щом мръкне, сякаш полудява. Йовков. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Ем. Станев. 2. За условие — при посочване на действие, чието наличие обуславя действието на главното изречение; при положение че, тъй като. Щом няма пазар една стока, то значи, че тя се не дири, че не трябва. Вазов. Раната не е опасна, щом не чувствувам болки. Л. Стоянов. А пък сега, щом настоява свекърва ѝ, нейната ще бъде. Влайков. Щом искаш да се биеш, ела, аз съм готов! К. Петканов. Щом ти не искаш хляба ми, аз пък не те искам в къщата си! Г. Караславов. Щом кажеш истината, ще ти простя. II. За присъединяване. При допълване, уточняване на предходно изречение; като. На това закрито прекарваха цялата зима — щом почнеш от месец ноември, до месец март. □ Щом като — сложен съюз; щом. Събери зърната, щом като не можеш да държиш. К. Петканов. Щом като е недоволен, по-добре да не идва.