|
щрàкане, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от щракам и от щракам се. Една нощ го събуди щракането на бравата и при него влязоха двама униформени полицаи. Дим. Ангелов. Кара Коста премята зърната на броениците си, брои наум техните щракания и мълчи. Ст. Чилингиров.
|