Речник
-
а
б
в
г
д
е
ж
з
и
й
к
л
м
н
о
п
р
с
т
у
ф
х
ц
ч
ш
щ
ъ
ь
ю
я
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал
щрàнга
, обикн.
мн
.
щрàнги
,
ж
. (нем.). Дълги ремъци или синджири, с които кон тегли кола.
Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.