щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал
|
щрàпам, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя бос или по чехли, та се чува мек шум, плясък; шляпам. Измокрени до кости, по шосето / вървят и щрапат боси към града. Т. Харманджиев. Коста, който до тоя момент мълчаливо щрапаше с босите си крака в праха, внезапно спря и го погледна. П. Вежинов.
|