щрих, щрѝхът, щрѝха, мн. щрѝхи, щрѝха (сл. ч.), м. (нем.). Книж. Тънка, къса черта, линия. Бръчките се бяха врязали още по-дълбоко, носът бе увиснал още повече. Маска, изваяна от сив гранит, но грубо, с едри щрихи. Ив. Мартинов.