щрък, щръ̀кът, щръ̀ка, мн. щръ̀кове, щръ̀ка (сл. ч.), м. Диал. Щърк, щъркел. Един щрък ходеше там, с червени крака и черно на крилата, важен. Йовков. Крък, крък, крък! / Молим ти се, / шарен щрък! Елин Пелин.