щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щрайхгарен
щрак
щракам
щракане
щраквам
щракване
щракна
щранга
щрапам
щрапане
щраус
щраусов
щрих
щрудел
щръбка
щръбла
щръбло
щрък
щръквам
щръкване
щръклеене
щръклест
щръклея
щръклив
щръклица
щръкна
щръкнал
|
щръклèя, -èеш, мин. св. щръкля̀х, прич. мин. св. деят. щръкля̀л, -а, -о, мн. щръклèли, несв., непрех. 1. Обзема ме, хваща ме щръклица, тичам като луд; беснея. Другите крави се гонят, бодат се, щръклеят, а вашето добиченце си пасе. Каравелов. Като взе да се чува мухата, от която щръклее добитъкът, работата стана тежка. Йовков. 2. Прен. Лудувам, беснея. Стойте мирно, деца, не щръклейте.
|