щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо
|
щур, -а, -о, прил. Разг. 1. Много глупав; смахнат, луд, безумен. Ако го зърнат, ще раздрънкат из селото, че се лута като щур по нивите. Г. Караславов. 2. Като същ. щурият м., щурата ж., щурото ср. — щур човек. Ама че го наредихте онзи щурия, а! Казвам ви, с него мъчно се излиза на глава! М. Грубешлиева.
|