щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо
|
щурм, щу̀рмът, щу̀рма, мн. щу̀рмове, щу̀рма (сл. ч.), м. (нем.). Воен. Стремително нападение срещу противник, за да му се отнеме позицията; атака. Три дена младите дружини / как прохода бранят. / Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Вазов. Два дена се би той с войската под високите телени мрежи на казармата и неведнъж се вдига с другарите си на щурм срещу непристъпната ѝ крепост. А. Гуляшки. || Прен. Устрем. Къртехме скалите смело, / ех, че труд щастлив то бе! / И пробихме с щурм тунела. Ас. Босев.
|