Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
щука
щуквам
щукване
щукна
щур
щурав
щураво
щурак
щурам се
щуране
щурачка
щуреене
щурец
щурея
щурм
щурман
щурмански
щурмов
щурмовак
щурмовашки
щурмовик
щурмовщина
щурмувам
щурмуване
щурота
щуротия
щурче
щурчо

щу̀рмов, -а, -о, прил. 1. Който е предназначен за щурм. Велко Спасов отдели няколко души като щурмова група, която в случай на нужда трябваше с бомби да проправи път за четата. Дим. Ангелов. Щурмова авиация. 2. Който се отнася до щурм. Щурмово нападение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.