|
щу̀рчо, мн. -вци, м. Разг. 1. Щур човек. Иди бре, иди си вземи децата! Иди бре, щурчо, от бога ощурял, господ да те убие. Дим. Ангелов. 2. В детския език и нар. приказки — название на щуреца. Бабо мравке, де така? — Тичам, щурчо, за храна. Ал. Божинов.
|