щ
ща
ще
щи
що
щр
щу
щъ
щя
| щъкам
щъкане
щърб
щърбав
щърбел
щърк
щъркел
щъркелица
щъркелов
щърков
|
щъ̀рбел м. Разг. 1. Щръбка. Виделината се усилва, там щърбелите на ридовете се очертават рязко. Вазов. 2. Щърбо сечиво или съд. □ Присмял се хърбел на щърбел — присмял се някой на друг за същите недостатъци, които и той самият има.
|