Речник

ъ̀гъл, мн. ъглѝ, м. 1. Мат. Част от равнина между две прави линии, които изхождат от една точка. Страни на ъгъл. Връх на ъгъл. Еднакви ъгли. 2. Място, където се събират две вътрешни страни на нещо; кът, кьоше. Девойката седна пак в ъгъла си мълчалива. Вазов. В стаята, дето ни туриха, бяха оставили на един от ъглите цяла купчина от слама. Величков. Само паяци от тъмните ъгли плетат мрежите си и се люлеят по стените на празните стаи. Елин Пелин. 3. Място, където се събират две външни страни на нещо; кьоше. Още при ъгъла на същата къща Атанас зави из една тясна уличка на ляво. Вазов. Прозорчето блещука — тя е будна — / Дойдох до тъмний ъгъл — спрях се. Свети. К. Христов. || Място, където се пресичат две улици. И отдалеч, от другий ъгъл чак / на улицата, спря се да ги гледа. П. П. Славейков. Те завиха на първия ъгъл, пресякоха улицата и потънаха в един широк тъмен коридор. Г. Райчев. Спас се втурна към будката на ъгъла. Д. Добревски. 4. Край на нещо, където се събират някакви линии. В ъглите на широките му устни едва–едва заигра усмивка. Йовков. Детето ни гледаше изплашено. То бе почнало вече да изтегля надолу ъглите на устицата си. Д. Калфов. 5. Малко място, което се намира в дъното или в страни на нещо; кът. Ще засея един ъгъл от градината с картофи. □ Остър ъгъл — ъгъл, който има по малко от 90°. Те са наредени в две редици под остър ъгъл. Йовков. Под ъгъл — не успоредно, под наклон. Долу в ниското, зад два баира, които се срещаха под ъгъл, се виждаше зеленият връх на едно дърво. Йовков. Прав ъгъл — ъгъл от 90°. Тъп ъгъл — ъгъл, който има повече от 90°.