Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юда
юдаизъм
юдей
юдейка
юдейски
юдейство
юдене
юдин
юдински
юдол
юдя
юдя се

юдòл, -тà, мн. няма, ж. Старин. Поет. 1. Долина, бездна. Зефирът сладко шушне във тъмните юдоли / и славейчето пей. Вазов. Там сноп от лъчи ще огледа / зловещия храм на труда, / зловещите тези юдоли, / де няма ни нощи, ни дим. Смирненски. || Предели (във 2 знач.). И мина той там, дето сълзи няма, на тишината в светлите юдоли. П. П. Славейков. Сякаш тая безименна, горестна юдол е ада / на премалнели души среди зноя на жизнений друм. Лилиев. 2. Прен. Земята, човешкият живот. Юдол плачевна.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.